Замъците на Дуино

Замъците на Дуино в Северна Италия

Здравейте хора,

Тук ще Ви разкажа за историята и легендите които се крият между стените на старият и новият замък в Дуино-Ауризина в региона на Фриули-Венеция-Джулия в Северо-Източна Италия.

Стария замък:

Този замък е бил отбелязан за първи път от Плиний Стари, който споменава оригиналната постройка наричайки я Castelum Pucinum, издигната на скалистия нос между Монфалконе и Триест, на мястото на един храм на друидското поклонение посветен на Бога Слънце. След това са намерени още свидетелства за съществуването на замъка датиращи от 1139г., където е бил упоменат в документи от периода на господството на Tybein di Duino (или Tybeiner), васали на патриарсите на Аквилея. Та този храм на бог Слънце и в последствие старият замък поставят началото на живот на селото Дуино.

По руините на крепостта се вижда че, постройката е имала правоъгълна форма оградена от назъбени кули, поддържани от арки лежащи върху камъните на скалата върху която е построена. В долната част на главната кула, която е била съставена от няколко етажа и е служила като резиденция а по късно и като затвор, е имало параклис. За това свидетелстват следи от стенописи върху стените и свода на тавана. Предполага се, че достъпът до горния етаж е бил чрез външни дървени стълби. До това води факта че по стените на кулата си виждат квадратни вдлъбнатини, където се предполага че подпорите на стълбището, вероятно подвижни, са били заклинвани, и така тези подвижни стълби са гарантирали перфектна защита на обитателите на кулата в случаи на нападение.

Много тясна ивица земя е свързвала замъка със сушата, изкопана в тесен проход по протежение на граничната стена за да ограничи преминаването на и улесни защитата от врага.

На мястото където днес е входът на крепостта, се е намирал подвижен мост.

През XV в. древният замък Дуино е напълно изоставен, а след турското нападение през 1476 г. е почти разрушен. И все пак на тази непристъпна скала, блъскана от ветровете, части от стените му са успели да оцелеят през вековете с всичките си легенди.

Легендата е свързана с големия бял камък, който се вижда под стените и прилича на женска фигура, увита в наметало.

Легендата за Бялата дама разказва, че преди много години замъкът Дуино е бил обитаван от зъл рицар и неговата невеста – жена с чисто сърце и благородни чувства. Един ден обаче, заслепен от гняв, рицарят я хвърлил от скалата и нещастната дама, падайки, надала такъв мъчителен писък, че небесата, като се смилили над нея, я превърнали в скала. Оттогава всяка вечер около полунощ нещастната жена се отделя от скалата и се скита из руините на стария замък в търсене на стаята с люлката на бебето си. На разсъмване тя се отдалечава и разочарована се превръща отново в камък.

След сключването на Тимавския мир през 1112 г., както вече споменах, границите на територията са определени между маркизите на Истрия и графство Гориция, феодали на патриарсите на Аквилея. През XII и XIII в. тези карстови територии са поверени на господарите на Дуино, т.нар. дуинати.

Новият замък:

построен върху руините на римската кула, която се е издигала на близкият до старият замък нос. Историята му започва през 1389г., като строителството му е било поръчано от Угоне ди Дуино, капитан на Триест за да замени старият замък. В самото начало за кратък период, зградата която е била построена е била използвана като затвор, но скоро след това е била превърната в резиденция.

Така, сега ще проследим на кого е принадлежал новият замък през вековете и кои са обитателите му днес. Историята на новият замък на Дуино ще ни потопи в едно дълго пътуване из историята на благородството в Италия, преминавайки през войните и до днешни времена. След смъртта на Угоне, крепостта е наследена от Рамберто ди Валзее, той е бил брат на първата му съпруга, и е ръководел строителството на замъка до завършването му в 15ти век.

През 1472г., господството над Дуино и неговият замък от фамилия Валзее преминават във владение на император Фредерик III от Хабсбург, който се установява там като капитан и администратор на Дуино и Карсо. Към него се присъединяват и още няколко капитана Неклас Люгер, Юрген фон Елах и Каспар Раубер. Всички те са били главни героии в съпротивата на Триест срещу Венецианската обсада през 1463г. Та тези имперски капитани раширяват укрепленията на замъка и го правят по устойчив на евентуални обсади.

През 1522г., владеенето на Дуино преминава към херцогство Карниола. Когато семейството на Хофер фон Хоенфелс изчезва през 1581г. със смъртта на последният потомък Матеце, на свой ред замъка остава в наследство на единствените му две дъщери Людовика и Мария-Клара Орса. И двете са женени (разбира се една след смъртта на другата) за Граф Раймондо делла Торе ди Валсасина, който приема фамилното име Хофер. Така в продължение на следващите 250 години, замъкът остава във владение на Фон Турн –Хофер Валсасина.

През 1849г., графиня Тереза фон Турн-Хафер Валсасина, която е и последният пряк потомък на дела Торе Валсасина и наследница на замъка в Дуино, се омъжва за принц Егон цу Хоенлое-Валденбург-Шилигсфрост, от когото има шест деца.  Та, през 1875г. четвъртата и дъщеря се омъжва във Венеция за принц Алесандро ди Турин и Таксо, правнук на дела Торес и син на Уго Масимилиано от бохемския клон, която донася змъка като зестра. През 1881г.,от двойката се ражда Алесандро, който в последсвие става собственик на имението. Който по късно е провъзгласен за първи херцог на Замъка на Дуино от краля на Италия Виторио Емануеле III Савойски, и получава италианска натурализация през 1923г.,приемайки фамилното име Дела Торе и Тассо.

През 18век, замъкът е бел важен културен център. Много известни исторически личности са били гости на имението като императрица Сиси и съпругът и херцог Франц Фердинанд Австрийски, Йохан Щраус, Габриеле Д‘анунцио, Франц Лист, Райнер Мария Рилке и много други. По време на едно от гостуванията си в замъка, Рилке написва  „ Дуински елегии“ и с това дава популярност на района на Дуино. Любимо място за разходки на поета и бил скалистият бряг в продължението на замъка, от където е черпел вдъхновение за произведенията си. Днес тази пътека носи името на Рилке и е любима за тракинг сред многобройните туристи които посещават района.

Замъкът в Дуино днес:

И до днес замъкът е собственост на потомците на семейство Торе и Тасо. Имението се управлява правнука на семейството принц Димитрий дела Торе и Тасо, роден през 1977г. За да подпомгне за поддържането на замъка, принц Димитрий го превръща в музей, като първите два етажа, градината и бункера са отворени за посещени, а на третият етаж се намира резиденцията на принца където и живее до момента.

Бункерът:

Построен през 1943г. за германския Кригмарине, с площ 400кв.м.на дълбочина 18 метра. По време на войната е бил използван като противовъздушно обежище, и укрепление на такахнавеченатах“линия Берта“, отбранителна линия, измислена от нацистите която е покривала цялата горна Адриатика в точките в които са били потенциален десант за съюжническата армия. Заливът на Систиана е бил една от точките с най-голяма опасност за нацистите което подтиква нацистите към издълбаването на бункера. По това време княжеската резиденция е била окупирана от германските войски и след това последвалата англо-американска окупация. Днес в централната част на бункера са изложени предмети от Втората световна война, панели с картата на бункера и поредици от весникарски статии от онова време.

Градината на замъка :

Всяка година,в градината на замъка се засаждат на-различни видове цветя, които образуват внушителни цветни пръски съчетани с класическата средиземноморска растителност.

Днес замъкът се поддържа от приходите събрани от посещенията на музея и бункера. Имението е предпочитано място за организиране на гала вечери, сватби, кръщенета, конференции и изложби, и също така е и домакин на концерти, театрални представления и културни събития.

Надявам се това да ви е било интересно и ви благодаря, че посетихте блога ми,
XOXO
Светлана